Как да задържите добрите учителки

Когато опитна учителка напусне, групата го усеща седмици наред, а родителите - месеци. Намирането на нова отнема време, въвеждането още повече. Затова въпросът кое кара добрите да останат е може би най-важният, който един директор си задава.

Прегарянето започва от малките неща

Кевин Лейхтман, който пише за Edutopia за ръководители в образованието, започва от нещо, което лесно се пропуска: допълнителните задачи. Украсата за празника, организирането на тържеството, отчетите, дежурството, всичко това, което „някой трябва да направи“ и което обикновено прави най-отговорната учителка. Неговият съвет към директорите е кратък:

Той предлага и конкретни въпроси към себе си: къде мога да облекча екипа, мога ли да помоля родители доброволци, мога ли да намаля обема на тези допълнителни роли. Направете си списък на всичко, което учителките вършат извън работата с децата, и срещу всяко нещо отбележете дали наистина е нужно, дали може да го поеме някой друг и дали може да стане по-просто.

Почивката не е лукс

Изследване, публикувано от Zero to Three, организация за ранното детско развитие, показва колко лесно почивката изчезва в работата с малки деца. Авторите Кьонг-Ах Куон, Даян Хорм и Крис Амиро цитират данни от САЩ, според които 36% от учителките на бебета и малки деца нямат определена ежедневна почивка, а 34% нямат и място, където да си починат.

Данните са за учителки на съвсем малки деца в САЩ, и при нас картината може да е различна. Въпросът е добър за всяка градина. Има ли всяка учителка поне двайсет минути през деня, в които не отговаря за никое дете? И има ли къде да ги прекара, освен до шкафчето в коридора? Препоръката на авторите е проста: планирайте повече и редовни почивки, не само в рамките на деня, но и през годината, с достатъчно хора, които да поемат групата при нужда.

Контролът над собствената работа

Лейхтман пише, че когато учителите нямат контрол, те започват да усещат, че не могат да направят това, което е правилно за децата, и че това обезсърчаване е още по-опасно за прегарянето от самото натоварване. В градината това са всекидневни решения: коя песен за празника, как да се подредят масите, дали групата днес да излезе по-рано на двора, защото децата са неспокойни. Ако всяко от тях минава през вас, учителката престава да се чувства като учителка.

Неговият съвет е да бъдете „премахващ препятствия“: потърсете къде учителките не се чувстват свободни и ги освободете, особено в малките неща, където това не струва нищо.

Прегарянето е заразно

Лейхтман се позовава на изследвания, според които прегарянето се предава в екипа. Не като вирус, а в оплакванията зад затворени врати, където всеки изморен човек потвърждава умората на другия. Изходът е оплакванията да имат място при вас, без наказание, и после да направите нещо по тях.

На практика това е кратък разговор с всяка учителка веднъж месечно, в който единственият въпрос е „какво ти пречи“, и едно конкретно действие след всеки разговор. Ако след три такива разговора нищо не се е променило, следващият ще е формалност, и учителката ще е права да спре да казва истината.

Новите имат нужда от наставник, не от папка

Последната точка на Лейхтман е наставничеството. Той задава няколко прости въпроса. Ще може ли новата учителка да види опитна колежка в работа? Ще може ли опитната да види нея? Има ли време в работния ден за разговор между тях? Програмата за наставничество, която съществува само на хартия, не задържа никого.

Zero to Three допълва същото от другата страна: положителна работна среда с редовни разговори за работата, признание, възможности за развитие и обучение за работа в екип, решаване на конфликти и общуване.

Какво не се решава с тази статия

Нищо от горното не замества справедливото заплащане, и учителките го знаят по-добре от всеки. Но заплатата рядко е единствената причина добрата учителка да си тръгне, и почти никога не е причината тя да остане. Остава, защото знае, че ще има почивка, че решенията за групата са нейни и че когато каже какво ѝ пречи, някой ще направи нещо. Всичко това е в ръцете на директора и повечето не струва пари.