Кога учителката не отговаря на съобщения

Учителката, която отговаря на родители в 22:00, почти никога не го прави, защото тя го иска. Прави го, защото никой не е казал на родителите кога е нормално да чакат отговор, и защото се страхува какво ще стане, ако не отговори. Това може да се промени с една родителска среща, но само ако зад промяната стои директорът.

Откъде идват вечерните съобщения

Ако прегледате един месец съобщения в чата на която и да е група, ще видите, че по-голямата част не са спешни. Какво ще има за обяд в четвъртък. Трябва ли да носят обяд за разходката до летището. До колко часа е празненството. Може ли да дойде по-късно в петък. Всеки от тези въпроси е зададен, защото отговорът не е бил никъде, където родителят би го потърсил сам, и всеки е отнел на учителката пет минути вечер.

Джойс Уонг, директор на Mill Creek Academy, обяснява защо в ръководство на Rasmussen University:

Тя говори за учебната програма, но същото важи за целия ден. Родител, който знае менюто за седмицата, програмата и кога ще има снимки, няма нужда да пита. Родител, който не знае, пита учителката, защото тя е единственият човек, до когото има достъп.

Пет правила, които си струва да напишете

Кратки са по-добре. Най-добре работят правила, които се събират на една страница и които всеки родител получава в първата седмица.

• 1. Кога. Учителките четат съобщения в работно време. Каквото е писано след края на деня, получава отговор на следващата сутрин. Спешното, като висока температура, инцидент или промяна кой взема детето, се казва по телефона на градината.
• 2. Къде. Съобщенията за групата са на едно място. Не в общия чат, в личния Viber на учителката и в съобщения до помощник-възпитателката едновременно.
• 3. Какво не се пише. Здравето на конкретно дете, конфликти между деца и оплаквания не се обсъждат в общ чат. За тях има разговор на живо или по телефона.
• 4. До кого. Въпросите за такси, записване, отсъствия за дълъг период и правилата на градината са към директора или администрацията, не към учителката.
• 5. Какво родителят намира сам. Менюто, програмата за седмицата, празниците и затворените дни са публикувани предварително на място, което родителят знае.

Анджела Уотсън, която пише за учители, дава конкретен пример. Родителите могат да пишат по всяко време, но учителят чете и отговаря от 7 до 17 часа, от понеделник до петък. Изберете часове, които пасват на вашата градина, но ги кажете с числа. „В работно време“ всеки разбира различно.

Как да ги кажете

Правилата се казват на първата родителска среща, преди да е имало конфликт. Така звучат като начина, по който работи градината, а не като отговор на конкретен родител. Кажете и защо: учителките са с децата през целия ден, вечерта е на собствените им семейства, и една отпочинала учителка е по-добра за детето от една, която е отговаряла на съобщения до полунощ. Родителите, които също работят, го разбират.

После ги дайте написани, защото половината родители не са били на срещата, а другата половина ще са ги забравили до октомври. И ги казвайте отново на всеки нов родител, който се записва през годината. Най-често правилата рухват заради новото семейство, което никой не е предупредил.

Правило, което учителката пази сама, не е правило

Най-важната част обаче е разговорът с учителките. Кажете им изрично, че ако родител настоява извън часовете, ако тонът стане груб или ако някой започне да пише всеки ден по повод и без повод, те пренасочват разговора към вас. И после наистина поемете разговора. Учителка, която веднъж е останала сама срещу ядосан родител, следващия път ще отговори в 22:00, защото помни какво е било.

Уотсън е категорична: когато родител започне да тормози учител, всеки следващ разговор с него трябва да е в присъствието на ръководството. Тя пише за американски училища, но при нас е същото, а в малка частна градина дори по-важно, защото там учителката и родителят се виждат всеки ден на вратата.

Родителите също печелят

Може да се притеснявате, че ясните часове ще отдалечат родителите. Обикновено става обратното. Родител, който знае, че ще получи отговор утре сутрин и че спешното стига до вас веднага, спира да пише по три пъти, защото вече не се чуди дали съобщението е видяно.

Каролина Франсен от SimpleK12 добавя нещо, което лесно се пропуска: питайте родителите как предпочитат да бъдат търсени и от време на време ги питайте как им е с градината. Кратка анкета в края на първия месец, три въпроса, анонимно. Ще научите неща, които никой не би казал на учителката в лицето, и родителите ще усетят, че мнението им е потърсено, преди да е станало оплакване.

Кога не стига

Правилата не решават всичко. Ако в една група вечерните съобщения не намаляват след месец, погледнете какво получават родителите през деня. Може да е по-малко, отколкото в другите групи. Може и нещо конкретно да ги е разтревожило, например честа смяна на персонала. Понякога правилото е наред, а проблемът е, че родителите нямат друг начин да разберат какво става с детето им.